На пръв поглед, едва ли има нещо по-чуждо от философията и софтуера. Двете сфери изглеждат толкова отдалечени една от друга, че съпоставянето им или мисленето за тях като съотносими, изглежда проблематично. Затова преди да се захванем с каквото и да било друго, трябва първо да отговорим на въпроса: Защо тези две сфери кореспондират една с друга? Трябва да покажем, че такава връзка е възможна. И не само възможна, но и необходима.
В областта на софтуера се случва нещо вълнуващо. То се случва бързо, като водовъртеж, който подема много участници и ги завихря в нови отношения. То едновременно привлича множество ентусиасти и бива заклеймявано, печели защитници и обвинители, поражда надежди и страхове. Като движение, то се ръководи от сладкодумни идеолози, след които маршируват зашеметяващи по размера си щастливи тълпи последователи. Огромен брой университетски преподаватели, студенти, и изобщо професионалисти, са се захванали с едно "немислимо" начинание.
Именно това нещо е свободният софтуер. Съществуването му като действителна идея и действително движение поставя под въпрос основанията на традиционните механизми на работа в отрасъла. А колцина от днешните му привърженици само преди няколко години са предполагали, че това е възможно? Този и други подобни въпроси разтърсват компютърната индустрия и водят до създаването на нови теории върху същността на програмирането.
Но свободният софтуер не е просто някакъв нов вид програмистка техника. Като практика за създаване на софтуер, той вече е изследван, тъй като първите му теоретици са преди всичко програмисти. Но същите тези блестящи теоретици изпадат в неудобно положение, когато се напусне сферата на техническите подробности и идейните предпоставки. Не могат да бъдат извлечени самите последствия от тези предпоставки и от съществуването на свободния софтуер като такъв. А още по-малко е възможно идеята да се схване исторически. След като прочете "Катедралата и базарът" (една блестяща студия, която задава публично валидната рефлексия върху свободния софтуер), човек започва да се чуди как изобщо свободният софтуер не е залял света по-рано.
Има нещо за софтуера, и по-специално за свободния софтуер, което самият той не може да доизкаже докрай за себе си. Именно затова има необходимост от помощта на една философска рефлексия.
През същото това време, положението във философията е близко до обратното. В академичните аудитории неизменно се задава и разглежда теоретичният въпрос: "Що е философия?", чиито отговор несъмнено е философска задача, в случая разгърната в образованието по история на философията. В неофициални разговори извън аудиториите, горният въпрос намира съответен израз в множество форми: "За какво ни е философията?", "Има ли нужда от философия?, "За какъв дявол се забихме да учим философия?", че дори и "Откъде идва самочувствието на занимаващия се с философия?" (Така беше озаглавена една дискусия на студенстката група "Проектория".) Тези въпроси тревожат всеки студент. По-късно тревогата допълнително се усилва при установяването на факта, че в днешния вестник не може да се открие обява за работа: "Спешно търсим философ." (Тук терминът "философ" е употребен в тривиалното си значение, т.е. човек, завършил висше образование по философия.)
От една страна, това се дължи на самата философия като занимание с абстракции. Как можем да очакваме от тези абстракции да получат реален, практически израз? Как можем наистина да очакваме някаква полза? Но това е наивната страна на въпроса, защото от друга страна, никой не проблематизира ползата от, да речем, математиката, която също оперира с абстракции от високо ниво. Впрочем авторитетът като качество е обществен продукт, а не нещо, което можем да открием, взирайки се в авторитетния. Идеята, че някой авторитет може гордо да се разхожда в изолацията на самотен остров, е една "лишена от фантазии робинзониада". Авторитетът лежи извън авторитетния. Въпросът "Що е философия?" е необходим и важен, но не може да бъде използван за нашите цели, защото така философията ще остане в своите собствени граници. Ще спечели територии, които и без това притежава.
Без да престава да бъде силно рефлексивна, философската практика трябва да демонстрира своята ценност в разглеждането на друг, различен от нея, предмет. Освен всичко друго, със собствената си актуалност една работа по философия трябва да покаже:
Първата задача се постига, като философски се разглежда един съвременен предмет, може би дори най-съвременния. Ако изследването на предмета с философски инструментариум е плодотворно, това ще покаже, че философията е наука и то необходима наука. Следователно това трябва да бъде едно ново, съвременно изследване.
Втората задача се постига, като анализът нaа предмета се опира на философски текстове, което се явява опит за изследване на самата плодотворност на тези текстове. Но защо е избран именно Маркс, а не, да речем, Киркегор или Хайдегер? Наистина, този предмет може да бъде анализиран и от други изходни позиции, с друг инструментариум. (Тук не се повдига претенцията, че се изчерпва единствения възможен поглед.) Маркс е предпочетен най-вече заради своеобразната адекватност на разглеждания предмет, представляващ една специфична сфера на дейност. За да запазим тази адекватност, на нас ни е необходима една философия на практиката. Но творчеството на Карл Маркс не ни е дадено. Използването му ще бъде едновременно изследване на предмета и реконструиране, наново интерпретиране на тези текстове. Настоящата дипломна работа няма претенцията, нито има за цел да постигне Маркс "такъв, какъвто е". Напротив, тя се опитва да приложи методологията на Маркс, осветявайки един нов, съвременен предмет. Впрочем, изборът на Маркс да критикува своето съвремие, не е самоцел, а е необходим резултат от неговите философски позиции. Основанието на настоящата работа е, че днес не можем да консервираме тези позиции, оставайки при Маркс. Тъкмо за да останем верни на Маркс, трябва да разгледаме явления от съвременната действителност. През последните години от живота си, Енгелс пише: "Но целият светоглед на Маркс е не доктрина, а метод. Той дава не готови догми, а опорни точки за по-нататъшно изследване и метода за това изследване."
Ще се опитаме да покажем, че в тези текстове, въпреки съществуващите, натрупали се през годините разнообразни и всеобхватни интерпретации, все още лежи голям евристичен потенциал. Следователно, това изследване ще се яви като изследване върху една философска традиция.
Настоящата работа има за цел да осъществи един експеримент за приложение на Марксовия методологически комплекс като направи един конкретен разрез на софтуера като предмет. На първи план изложението е подредено исторически -- ще се тръгне от генезисиса на предмета, където логиката и историята се намират в своеобразно отношение. Тук именно Маркс е необходим, защото предметът не се разглежда само като изолирана вещ със своя собствена логика, а като "сетивно-свръхсетивна вещ" зад която стои цял един свят със своята богата тоталност от множество определения и отношения. Освен свободния софтуер като предмет, тук ще бъде разглeдана една не само широко разпространена, но което е по-важно за нас, придобила валидност рефлексия върху софтуера като специфична реалност, а именно -- "Катедралата и базарът" на Ерик Реймънд. Тази студия вече е задала принципите, чрез които се мисли свободния софтуер. Тази критическа нагласа е необходима, защото така би могло да се проследи отношението между предмет, легитимната рефлексия върху него, и нейните собствени основания.
Тази работа няма действително разказвателен характер. Историята и биографията тук не се разглеждат като низ от куриозни случки и случайности, а като необходима зависимост в един контекст.
Калоян Доганов11 февруари 2001