Sun, 24 Dec 2006

Кошмари преди Коледа

Замислих се, че няма логика да празнувам Рождество Христово, понеже това е християнски празник, а аз не съм християнин. Вярно е, че на същата дата се отбелязва и по-стар езически празник, но пък аз не съм и езичник.

В живота ми Коледа се появи наскоро — никога не съм празнувал този празник като ученик. Дори не ми е бил известен, че съществува. Т.е. традицията също не върви като аргумент за празнуване — нямам съкровени спомени, свързани с него.

Питам се, откъде тогава се появи този ентусиазъм у мен, а и около моето поколение, да празнуваме Коледа през последните години?

В търсене на виновника вниманието ми все повече се насочва към коледно-новогодишния кич, който от началото на декември започва постепенно да окупира публичното и частно пространство и се оттегля едва в края на януари. Настъплението на празничния кич може да се сравни с американската окупаторска армия — нахлува уж за малко (поводът е само една седмица — 24 декември до 1 януари), а се настанява за неприлично дълго време.

Тази подготовка още от края на ноември и началото на декември, това предварително украсяване има за цел да ни извади от равновесие и да поощри истерията около празника, всъщност истерията за пазаруване. Всички тези гирлянди, звънчета, лентички, клатещи се дядомразовци и прочие искат да ни внушат едно: „Не мислете, а пазарувайте!“. Но понеже устойчивото всекидневие е навсякъде около нас, тези гротескни украси трябва да бъдат поставени навсякъде, трябва да маркират, да пречупят територията на всекидневието, за да не забравяме, че сме в извънреден режим на ядене, пиене и (преди всичко) пазаруване.

По време на коледно-новогодишните празници от нас се иска да свръхконсумираме. Религията тук няма нищо общо — може да не сте християнин, може и да не сте езичник, но през „празниците“ от Вас се очаква да свръхконсумирате — да пиете, когато не сте жаден, да ядете още, когато вече сте преял, да купувате неща, които не са ви нужни и т.н. И така поне седмица, или айде две седмици, защо не и цял месец, а ако може и още повече.

Чудя се също защо след 1989 г. се получи дублиране на ритуала за поднасяне на подаръци? Ритуалът не се измести от Нова година на Коледа, а се дублира. Хората около мен си подаряват подаръци както на 25-ти декември, така и на 1 януари. И си отговарям сам — това е добре дошло за търговците — двойният ритуал означава двойни подаръци, двойни трапези, двойно ядене и пиене, двоен празничен оборот.

Коледната украса е шопинг-пропаганда, защо се поддаваме? Заради децата си? Това е просто морално оправдание на извънредното пазаруване. Децата ни нямат нужда от дядо Мраз/Коледа, за да бъдат добри. А какво остава за нас, пълнолетните, които и без това знаем, че дядо Коледа е лъжа?