Минава три часът посред нощ, а Метеорологичният бюлетин на GNOME (да са ми живи и здрави Александър Шопов и Янко Канети, които са го превели) сочи:
Варна: Утринна мъгла, 1 °C
Пешо току-що си тръгна от офиса и закрачи по безлюдните улици на път към топлото си легло. Малко по-рано (някъде след полунощ) тримата с Пешо и Венко изследвахме една странна и потайна грешка, която се промъкваше в web-интерфейса на системата, по която работим. За щастие, при определени условия грешката винаги се проявяваше, което значи, че вече наполовина е влязла в капана. Щом можеш да възпроизведеш нещо, значи ти е в кърпа вързано.
С общи сили зададохме правилните въпроси, поставихме правилните капани, издебнахме я и я сгащихме тъй както коварно се прокрадваше из тучните полета на изходния код.
Хубаво е, когато грешката се движи из строен код. Тогава имаш много по-голям шанс да я издебнеш. Когато грешката щъка в среда с криви коридори, причудливи форми и гъмжаща от други грешки, нямаш никакъв шанс като трапер. Капаните, които поставяш, ще щракват върху друга плячка или върху теб самият.
Програмна грешка пише блог (вероятно с BLog4J):
Ден 1. Днес грешката на Пешо се изгуби из коридорите на core-модула. Всички я трасираха, намериха и... оправиха.
Ден 2. Днес грешката на Венко се изгуби из коридорите на web-контейнера. Всички я трасираха, намериха и... оправиха.
Ден 3. Изгубих се... Страх ме е...
Дано Пешо не се изгуби навън в тъмното, след малко ще му се обадя по телефона да го проверя.
