Wed, 18 Feb 2004

Just a perfect day

Спах непробудно. Сънувах шантави приложения на Lotus Notes и новата придобивка на Йовко -- един от най-старите модели DEC Alpha, който така и не съм виждал още.

Слънцето е толкова усмихнато, меко и нежно днес...

Сутринта Йори ме събуди с кафе и банички. Много мило! Случайно или не, слушахме Perfect Day на Лу Рийд от Велвет Ъндърграунд. Йори не знаеше, че има и по-нов вариант на песента, изпълнен от сборна формация -- Боно, Дейвид Бауи, Том Джонс и други.

Измина цяла седмица, откакто взех последната си таблетка Ривотрил. Вече изплувам от абсиненцията, която като вълна ме върхлетя през почивните дни. Не спях, бях вцепенен, а в събота почти напълно неконтактен, даже си изключих телефона за да не шашкам хората, които ме търсят.

С Йори се опитахме да компенсираме с алкохол, но май прекалихме. Вчера единодушно се зарекохме, че цяла седмица ще се въздържаме. Тъй де, всичко си има граници.

Най-сетне видях сина си, който за 10 дни раздяла ми се стори различен, променен и порастнал. С неподстриганата си коса прилича на Люк Скайуокър. :-)

Преди няколко дни получих колет от приятел, който живее далеч по крайбрежието. Знаете ли, колетите с книги не са чак толкова тежки. Освен книгите, които вече започнах да чета, вътре открих православна икона на Света Богородица с младенеца, която от сега нататък ще нося със себе си, заедно с тайното вързопче с листи от Свещения Коран, което преди години получих от сестра си. Сякаш мислите на приятелите ми ме пазят.

Днес с моят колега Николай Недялков най-сетне проследихме и открихме грешката в конфигурацията на Apache и Subversion, която караше цялата политика по контрол на достъпа да се прилага странно и нелогично. Най-шашаво е, когато нещата работят частично. Ако нищо не работи, проблемът е някак по-очевиден. :-)

След малко тръгвам за седмичната среща на обществото на отворения код и Интернет в София. Този път няма да я пропусна.