Днес с Йори си говорихме за създаването на изгледи в web. Не го бях виждал отдавна и останах загледан мълчаливо в косите му, побелели твърде преждевременно -- незаличим белег от една раздяла.
Същата неизказана мъка съзрях в платиненорусите коси на ANABELL, с която пихме водка вечерта.
Йори ми предложи да отседна при него за известно време. Странно е как самотникът предлага опустошеният си дом за подслон на един почти непознат.
Колкото повече ми липсва синът ми, толкова повече искам да видя баща си, който живее скромно в една самотна къщурка край Варна. През лятото го сварих да вари лютеница на двора, с поглед, зареян към хоризонта. Тогава научих от един съсед, че понякога баща ми излиза да пасе козите из местните хълмове. Още оттук усещам самотата, която пронизва всекидневието му, след всичко, което се случи...
Не знам дали ще го разбера. Не знам дали той е в състояние да ме разбере. Знам само едно -- искам да видя морето. То е моят зловещ приятел.
