Наскоро чух по радиото да се върти реклама на България като туристическа дестинация за българските граждани. За фон на рекламата звучеше песента „Хубава си, моя горо“. Наистина, разкошна песен. Парадоксът е, че гората се съсипва именно от туристическите предприемачи.
Предприемачите, обаче, не са сами. Цялото мероприятие по изсичане и бетониране се организира заради нас – с очакването, че ние ще отидем на съответното място и ще оставим парите си там. Когато посещаваме планински курорт, ние плащаме за съсипването на планината.
Лесно е да посочим с пръст „лошите“. Но в едно сложно модерно общество, в което всичко е взаимосвързано, често излиза, че за да бъдем последователни, трябва да насочим обвинителния пръст към самите себе си.
Хубавото на това е, че така поне сме в позицията да направим това, което пряко зависи от нас. В случая, в позицията сме да спрем да посещаваме съответните планински (или морски) курорти, срещу изграждането на които протестираме. Вместо това, ето няколко идеи за алтернативно прекарване на отпуската:
- Да идем до някой български град и да поживеем в него за седмица. Да се разходим из неговите улици, да си пием кафето и чая в тамошните кафенета. Да поговорим с тамошните хора.
- Да отидем или поканим на гости някой от онези приятели, които живеят в друг град и затова не сме виждали от години.
- Да хванем влака за Солун и да се замотаем из тамошните улици и музеи. (Билетът за отиване и връщане струва 15 евро; пътуването София-Солун с влак е по-кратко, отколкото София-Варна; на границата е необходима само лична карта, която и без това сме длъжни винаги да носим у себе си.)
- Да прочетем онази книга, която винаги сме искали да прочетем, но досега все нямаше време.
- Да не правим нищо. Просто да спрем за миг и да се огледаме. (Уау!)
Списъкът, разбира се, съвсем не е пълен. Други идеи?



