Току-що с Пешо стигнахме до заключението, че щом публичният и частният ключ образуват комплементарна двойка, то това трябва да важи и за двойката публичен/частен дом.
Както си личи, Пешо е виден експерт по PKI. Даже инициалите му са такива PKI = Peter Kirilov Ivanov.
Ей такива болести стават, докато Пешо сменя фасона на маршрутизатора, аз преследвам грешка в проекта (пфу, JSP...), а двамата дружно четем автобиографията на една наборка. Вчера цял следобед гледахме едно нейно филмче с mplayer през ssh (с ascii art) по стара изпитана рецепта на Станко.
Пешо вика, че съм бил цицоман.
Тази сутрин разбрах защо така се напихме снощи. Вчера, 13 октомври, се навършват 10 години от излизането на първата публична бета на Netscape -- програмата, която промени света безвъзвратно. Промяна, която докосва всички кътчета на всекидневието ни. Този блог, например, не би могъл да съществува без революцията на Netscape.
MozillaZine също отбелязва събитието, а оттам попаднах на интересно интервю с Бен Гуджър (така ли се произнася?), авторът на Firefox. Браузърът, който ползвам днес, е готин, модерен, свободен, и е далечен наследник на същата онази програма, обявена преди десет години. Може би и затова ми харесва мотото му:

Минута мълчание в памет на Netscape. Тази сутрин обаче мога да вдигна наздравица само с аспирин. И съм благодарен на брат ми, че търпеливо ме е довел до вкъщи. Не помня как, загубил съм си паметта. Моята си, де, не тази 30-пиновата, която Калина ми подари снощи и за която също съм благодарен.