Regular Impressions

Напуснах средите на IRC. Вече не е забавно. Синът ми е тук, навън.

Ако някой иска да се свърже с мен, имам си електронна поща, която проверявам всекидневно, както и Jabber, в който стоя по цял ден, благодарение на старото ми другарче Кольо.

Тези дни отново изгубих съня си, както и усещането, че съм жив. (Лесно е да се проследи затишието от последния ми запис в журнала.) Чакам го, но сънят не идва и не идва.

Снощи седях на стола, пуших бавно и гледах как синът ми заспива. Бях спокоен и се усимхвах. Загасих цигарата, легнах до него, прегърнах го и заспах веднага.

Сънувах морето през зимата. Аз съм на една висока скала, а стихията бушува под мен. Студено е, вятърът брули лицето ми. Нещо ме тласка напред. Скачам.

Потъвам в мразовитата вода. Надолу, надолу... Стигам дъното, тялото ми се опира о камъните. Сякаш за миг получавам сигурност, но и твърдото дъно изчезва. Вече не знам кое е горе, и кое -- долу. Не знам откъде идвам и накъде отивам. Наоколо има само студ и самота. Изкушавам се да се оставя в прегръдките й.

Сещам се за нещо, което като момче учех в училище на тренировките по оказване на помощ в морето. Виждам лицето на учителя, който казва: Във водата човек може да изгуби вестибулацията си и да няма ориентир. Тогава е загубен, защото може да мисли, че плува нагоре, а всъщност да гребе към дъното. Правилото в такива случаи е: забрави за горе и долу, плувай към светлината!

Трябва да плувам към светлината. Оглеждам се. Къде е тя?

Събудих се до сина си, с една единствена мисъл в главата: Трябва да живея така, сякаш имам майка.

Станах и направих кафе.

Сега отпивам от чашата си и се усмихвам. Вие пиете ли кафе?

Днес моят приятел, колега и съратник от Сдружение "Свободен софтуер" Александър Шопов (който напоследък редовно заплашва, че ще се обзаведе със свой собствен blog) ми връчи единствения не-виртуален подарък за рождения ми ден. Накратко, получих един гювеч. Не www.gyuvet.ch, не #gyuvetch, а истински глинен гювеч, в който мога да тургам каквото си поискам и да го заприщвам с капак, предавайки го на огъня.

Обещавам да пробвам гювеча още на Коледа.

Освен това Сашо ми даде и един комплект с лакомства, предназначен за моето момче. Много мило! Детето страшно много се зарадва и съжали, че не познава Сашо лично.

В комплекта имаше и един шоколадов Дядо Коледа, за който синът ми точно в този момент каза:

"Тате, ще хапна Дядо Коледа."

:-)

Снощи за пръв път празнувах рождения си ден в един от каналите на ShakeIT IRC. Подготовката започна още през деня, когато спретнах един дроид-виночерпец със системата на supybot. В два от известните канали беше обявено, че имам рожден ден и няколко души решиха да наминат за по едно.

R2D2 (както се казваше дроидът) обикаляше масите и сервираше на всеки каквото му душа иска. AnYtA предпочиташе ром с кола (+ ледче и лимонче), а Padme_Amidala цяла вечер жулеше мастика. След няколко чашки всички вече бяха в настроение. Това, което не очаквах е, че с напредването на вечерта веселбата стана все по-неконтролируема. R2D2 го удари накъсо и взе да пръска всички със шампанско и да се хили като ПРАВЕЦ 82. Когато вадеше ледената мастика винаги прожектираше и холограмен запис на басейн с плуващо голо момиче.

Момичетата от партито взеха да танцуват около басейна, а аз, по потник, си пиех кротко на масичката и гледах в една точка, докато ANABELL не ме бутна във водата. Освен всичко друго, трябваше и да се преобличам. Гостът от Израел, salomon, се нафирка до козирката и заспа, така че се наложи да го извлачим за краката навън от канала за да изтрезнее.

Баш в разгара на мероприятието мониторът ми премигна, образът изчезна и силно замириса на изгоряло. Изведнъж всичко приключи... Едва намерих сили "на сляпо" да уведомя хората от канала какво се е случило с мен. Нямах думи да опиша разочарованието си.

Все пак в цялата ситуация имаше и един печеливш. :-) Отстатъкът от вечерта прекарахме със сина ми, четейки детски книжки и така сме си и заспали, прегърнати, без да се усетим...

Снощи готвих пържено месо с лук. Ето и рецептата:

Продукти:

• една паница с месо (от уважение към мюсюлманите няма да уточняваме какво месо е най-подходящо по това време на годината)
• 6 глави лук
• поне 1,5 л. червено вино

Начин на приготвяне:

Месото се нарязва на малки късове с размер колкото една хапка. Загрява се тенджера на котлона и в нея най-напред се пускат по-тлъстите късчета месо, за да си пуснат мазнината. Ако няма такива, трябва да се прибегне до външна мазнина -- олио. След като мазнината е в тенджерата и тлъстите късчета-пионерчета са се позлатили леко, се добавя всичкото месо заедно с предварително нарязаният на едро лук. Посолява се леко.

След като всичко това зацвърчи, тенджерата се захлупва с капак, за да се задушат съставките. Всъщност лукът е достатъчно много и пуска толкова вода, че освен че се пържи, месото се и полу-сварява. Лукът се разкашква, но не му обръщайте внимание. Не след дълго се добавят и няколко супени лъжици от червеното вино.

Всичко това се оставя да си къкри и от време на време се разбърква за да не загори. Лесно се разпознава кога е готово.

Някой би се запитал защо в необходимите продукти за рецептата е посочен литър и половина вино, след като реално се ползват само няколко супени лъжици. Много просто: полученото ястие е идеална вечеря за двама и най-доброто, което можете да направите е да намерите любим човек, с който да я споделите заедно с остатъка от виното. За това, уви, нямам готова рецепта.

Скрити опасности в рецептата:

• Тъй като лукът и месото се свиват, обемът на яденето в тенджерата намалява видимо в процеса на готвенето. Солта обаче не се изпарява и крайният резултат е осезаемо по-солен от солеността на началните продукти, така че трябва да се внимава.
• Близко до ума е, че след като сложите червеното вино в яденето трябва да добавите и няколко зрънца черен пипер и един дафинов лист. Аз не се сетих овреме.
• Наистина тъжно ще е ако изядете всичко и изпиете виното в самота. В такива случаи по-добре мажете филии и не пийте.

Синът ми отново е болен. В събота вечерта вдигна много висока температура, която упорито не искаше да спадне. Лудницата беше пълна -- амидофен, парацетамол, мокри кърпи на главата и т.н. Накрая само течният аналгин свърши работа.

ANABELL от мрежата BGIRC сподели следната хватка за сваляне на температура:

• В чаена чаша се натрошава един аспирин.
• Налива се 50% оцет и 50% вода.
• Взима се носна кърпичка и се напоява в разтвора, сетне се изцежда леко колкото да не тече от нея.
• Кърпичката се вързва на китката на болния -- точно там където се напипва пулса.

Днес Latona Development, фирмата в която работя от година и половина, ми помогна да изплатя 75% от сметката си за парно.

Освен че в личен план това доведе до разплискване на нова вълна лоялност ;-), чудя се дали от Топлофикация ще ме оставят на мира? Изобщо дали вътрешно-корпоративната им комуникация е на достатъчно ниво, така че служителите, които идват да лопчат с гаечени ключове по вратата ми, ще разберат скоро, че съм в редиците на най-изрядните?

Днес Топлофикация-София обсажда дома ми с черното намерение да демонтира парното. Имам просрочени задължения от сумай ти време, които все отлагам да платя. Натрупваха се, натрупваха... И сега мандалото хлопна.

Докато синът ми гледаше научно-популярен филм за влечугите (впрочем знаете ли, че змиите са произлезли от гущерите?) телефонът звънна. Отсреща беше развълнуваният глас на Митко Миладинов -- мой колега и приятел, оригиналният проектант на Latona Workflow Engine.

Митко напоследък откри Berkeley DB в комбинация с Питон и не спира да експериментира с тях. Сега се обаждаше от вкъщи и беше пропуснал да си изтегли документацията за модула pybsddb. Справяше се добре като по оригиналната документация за C на Berkeley DB гадаеше какви ще бъдат съответните извиквания от Питон и беше стигнал до извода, че му трябва оператор за побитово ИЛИ за да може да подава по няколко флага наведнъж. Заедно отворихме съответната секция от Language Reference и аз също открих, че обикновеният "or" в Питон е само булев оператор, а побитовият му еквивалент е "|".

Завладяващо е да видиш как един отегчен от IT-бранша служител отново се кефи на програмирането и то така, че чак го е обзела еуфория. ;-) Страшно е приятно да научиш нещо ново за любимия си език докато помагаш на приятел.

Днес Здравко от OpenIntegra ми беше на гости. Първото, което ми показа е култовата игра Enigma, която е под GNU GPL. Enigma е вдъхновена от старата игра Oxyd за Atari ST и е страшно завладяваща. Открих, че я има като пакет в Debian и я инсталирах точно за една минута. Синът ми веднага залепна за нея и имах доста проблеми, докато сваря да напиша това. :-)

През останалото време със Здравко хаквахме Zope и ZMS и си говорихме интересни неща за живота, бизнеса и лудостта.

Все още търсим система за управление на съдържанието в Web, която да е едновременно гъвкава и лесна за употреба от крайни потребители.

Здравейтье!

Убажда се чичо Калоянъ. Днес се роди момиченце на име Мила от майка Светла и баща Гой... Свилен. Дитьету тижи 2 килуграма и 700 грама. Майката е дубрье. Всички сме многу щастливи. Жилаем многу здравье и щастие на младуту симейству! Айди...